Официален уебсайт на курорта Боровец
Информационен център Бороспорт 0889 607 000
Блог

Злият зъб или как да видиш Рила както никога досега

Росица Стойкова
11 октомври 2017

Да тръгнеш за Злия зъб е като да се срещнеш с Рила за пръв път – виждаш до болка познати върхове от нов ъгъл и стигаш до непристъпни кътчета, допуснали до себе си малцина. За изкачването потегляме от Боровец малко след 10 часа. Предстои ни 15 километра преход преди да стигнем кота 2678 м по североизточния ръб на Злия зъб, след което ще направим траверс на Петлите и Орловец и ще се върнем обратно в Боровец. В групата сме Мартин Маровски от Borovets climbing & mountaineering и www.katerene.bg, планинският водач Стоян Стоянов от „Бороспорт“ и аз. Качваме се в колата, минаваме през Бели Искър, Говедарци, Маджаре и стигаме до ЦПШ „Мальовица“. Тук нарамваме цялата катерачна екипировка плюс щеки и тръгваме нагоре. 

Пътят до хижа „Мальовица“ е до болка познат – живописен, зелен и с постоянния ромон на реката. Стигаме до хижата, пием вода и продължаваме нагоре по пътеката за връх Мальовица. Денят е прекрасен и има много туристи, но след двайсетина минути, на втора тераса, пътищата ни се разделят – те продължават направо към Еленино езеро, а ние завиваме наляво – по пътеката за заслон „Гранитна вода“, известен на катерачите и като заслон БАК. Маркировката е перфектна и въпреки че пътеката е камениста, вървим бързо нагоре. След около половин час изкачване, малко умора и учестено дишане, пред погледа ни започва да се открива непознатата Рила. Виждаме връх Камилата от изток, а след малко в пълната си прелест в далечината се показва Злият зъб. Засега той е само зъбери, но с всяка крачка формите му се променят. Минаваме покрай Бисквитеното езеро и виждаме новия заслон БАК. Той е възстановен преди около 20-тина година от пожар. Мартин е помагал в градежа и изнасянето на торби с цимент от хижата дотук и познава всяко камъче от района. Малко под новия заслон ни показзва стария. Той е зидан от плоски камъни в скалата и е невероятно живописен. Прилича на къщичка на Фред Флинтстоун, но за съжаление нямаме време да се приютим в него.

Продължаваме към североизточния ръб на Злия зъб и стигаме до премката. Гледката оттук спира дъха. На запад се виждат Голяма и Малка Мальовица, връх Ушите и Мальовишките езера. На връх Мальовица се движат миниатюрни човечета… Далеч на юг се белее Рилският манастир, а пред нас са Дяволските игли, връх Двуглав и три от най-страховитите улеи в Рила – Дяволският, Синият и Белият.

Стигаме в подножието на върха и започваме алпийската част от пътешествието си. Предстоят ни 130 вертикални метра, разделени на 4 катерачни въжета и следващ траверс по остър скален ръб. Мартин като най-опитен, поема водачеството и тръгва пръв, като поставя осигуровки по скалата. Потеглям втора, а Стоян е последен със задачата да събира инвентара. Нямам много опит в катеренето и първите няколко метра се оказват изненадващо трудни. След около пет минути обаче свиквам с отвеса и се ориентирам по следите, оставени от катерачите преди мен. Изкачването върви по-бързо от очакваното, но не е лесно. И в никакъв случай не е за хора, които се страхуват от високото или страдат от световъртеж. Когато се налага, Мартин ми помага леко като дърпа въжето. След първото въже стигаме до последния участък, където може да видим туристи без екипировка. Оттук нагоре достъп имат само алпинистите. И гледките са зашеметяващи. Поздравяваме една планинарка, която също се радва на пейзажа. Потегляме нагоре в същия ред – Мартин, аз и Стоян. След още две въжета сме в подножието на върха и съвсем близо до Дяволския улей. Изпълняваме стриктно командите на Мартин, защото не сме опитни, а и мястото не предполага своеволия. Виждаме иглите отгоре, но сега изглеждат не като игли, а като малки плата, надвесили се над нищото. От самия връх ни дели един скален ръб, по който трябва да траверсираме до достигане на главния връх. Преминава се бързо и по възможност без да се гледа много надолу. Толкова е остър, че няма как да стъпиш върху него – минава се отляво или отдясно, след което идва самият връх. Тук има малка площадка, на която може да се стои спокойно. 

Това е мястото, където празнуваме новия изкачен връх. Аз си пожелавам занапред да ме забрави всякакво зло. Отбелязваме събитието с крекери и с чиста планинска вода. Щастливи, че сме стъпили на един от най-непристъпните върхове в Рила, правим победоносни снимки и попиваме пейзажа за последно. Оттук се вижда наистина много: Дяволските игли, Дяволският, Синият и Белият улей, Кирилова поляна, Рилският манастир, Водният чал. Имаме видимост към много върхове – Мусала, Черни връх, Голяма и Малка Мальовица, Орловец, Петлите… Съвсем близо сме и до Двуглав. За съжаление нямаме много време, защото времето напредва. Потегляме надолу. Това става от другата страна на върха, от юг, чрез пускане на рапел по скалата. Това са 30 метра отвесно слизане. Благодарение на Мартин, който ни подсигурява и спуска чрез въжето, операцията се оказва най-лесната част от прехода. Задачата ни е само да внимаваме да не се завъртим и да не се ударим в скалата. Слизаме надолу и след кратък разбор решаваме да тръгнем обратно към хижа Мальовица и да пропуснем траверса на Орловец и Петлите, защото денят привършва. Оставаме с надеждата възможно най-скоро да се върнем и да ги видим отблизо.

Тръгваме към ЦПШ „Мальовица“ заредени с енергия. Слизането по камъните е лесно. Минаваме отново покрай стария заслон БАК, сбогуваме се с новия заслон и след час сме под втора тераса. Тук умората ме застигна и слизането от хижата до ЦПШ „Мальовица“ се оказва по-тежко, откогато и да било. Умората обаче не е проблем: след нов изкачен връх и толкова красиви гледки почивката ще бъде наистина приятна.

Назад