Официален уебсайт на курорта Боровец
Информационен център Бороспорт 0889 607 000
Новини

Стоян Дечев, автор на скулптурата пред хотел „Рила“: Шишарката се “роди” от 15-тонен гранитен блок

09 ноември 2017

Стоян Дечев е авторът на скулптурата, поставена преди две седмици пред хотел „Рила“, част от колекцията от произведения на изкуството на хотела, подбрана от нейния куратор д-р Мария Василева. Стоян Дечев е роден през 1978 г. в Смолян, живее и работи в София. През 2004 г. завършва „Скулптура“ в Национална художествена академия София при акад. Крум Дамянов. Има следдипломна квалификация „Реставрация“ в European Center of Restoration Techniques, Хаселт, Белгия. Асистент е в катедра „Рисуване“ в НХА и е един от основателите  на Drenart – платформа за творчество и социално взаимодействие.

Голяма част от времето си през последната година Стоян Дечев посвети на работата върху „Шишарката“ – творба от гранит, която вече е неразделна част от пространството пред хотел „Рила“. Разговаряме с него за идеята за скулптурата, как се появява произведение на изкуството от камък и как се вписва в първия планински курорт в България.


- Г-н Дечев, как се появи идеята за шишарката пред хотел „Рила“?

- Идеята дойде от Мария Василева, която беше дългогодишен куратор на Софийска градска художествена галерия и в момента като консултант на Колекцията хотели на БиТи съдейства съвременното изкуство да бъде част от интериора на хотел „Рила“. Ръководството на хотела има далновидността да залага на произведения на изкуството, които да направят престоя на гостите по-интересен и пълноценен. След като обмислихме какво да се направи, стигнахме до идеята за шишарка. Искахме да не е натоварваща скулптура, а декоративна работа с изчистена форма, която да се свързва с името на Боровец и да стои добре на открито. Трябваше да се спазват доста изисквания – да издържа на тежки климатични условия и да бъде направена от естествен материал, да се впише в общата визия. Настилката пред хотел „Рила“ е от същия материал – розовеещ гранит Черноморец. Естествено, гранит има и в Рила, но това е национален парк и в него не могат да се добиват инертни материали. Затова докарахме гранита от кариера „Гранитово“.

- Колко време продължи работата?

- Една година. Този срок може и да изглежда дълъг, но работата наистина е много. Шишарката беше извадена от възможно най-големия блок, който тежеше 15 тона. Висока е 3,10 м и тежи 6 тона. Закарахме я в Комбината за монументална пластика в София. Работих на открито, като шишарката беше на земята и периодично я завъртахме. Използвах само ръчни машини.

- Кой беше най-трудният момент?

- Изправянето. Трудна беше и преценката какво да се избере, изваждането на блока от кариерата. Имаше и опасни моменти, защото се работи с тежести. Най-рискованият момент, в който не знаех накъде вървят нещата, беше проверката дали всичко се получава – пробното изправяне. В такива моменти човек винаги има едно наум. Работата изискваше много време, но някога са правили подобни неща за много по-дълги срокове. Освен това правих всичко на ръка и нямаше как да се включат още хора. Нямаше как да се заложат допълнителни параметри и някой да прави грубата работа. Като автор трябваше да поема отговорност всичко да стане от един блок. И да се доверя само на себе си. Разбира се, оценката ще дадат хората, но аз съм доволен.

- Как е закрепена шишарката?

Шишарката стои от само себе си, защото е с широка основа и тежестта й е долу. Има бетон, който е само фиксиращ. Може да се премести само с тежка техника.

- Ценен ли е за Вас опитът с тази работа?

Да, беше предизвикателство, защото трябваше да правя всичко на ръка. Работил съм и по-големи неща, но не в България. А тук за всичко разчитах на себе си. Изпитвам голямо удовлетворение, че се справих. Надявам се резултатът да се хареса на хората.

- Имате ли желание да видите шишарката, тя е като Ваше дете?

Разбира се. При всяка възможност бих отишъл да я видя. А и в Боровец е толкова хубаво, че си заслужава. Скулптурата ще изглежда различно през различните сезони и с различно осветление. Тя се връзва като тема и като естествен материал с мястото, с хотел „Рила“ и с архитектурата наоколо, без да се натрапва и да пречи визуално. Това е още един камък в планината, но стои много добре – проста и ясна, вижда се отдалеч. Декоративна форма с ясни очертания. Мисля, че ще има приятен контакт с хората. За да не стои като паметник е сложена директно на земята, без постамент. Искаме хората да я прегръщат, да се снимат с нея. Целта беше да направя работа, която да носи атмосфера и радост. Надявам се, че се справих.


Интервюто взе Росица Стойкова


Назад