Официален уебсайт на курорта Боровец
Информационен център Бороспорт 0889 607 000
Блог

Поздрави от първата кабинка

21 февруари 2020, Симона Ганева, сп. 360

Според Института по астрономия към БАН днес слънцето ще изгрее в 07:30. Само час след това, в 08:30, ще потеглят лифтовете на Боровец. Ако успеем да хванем първата кабинка, ще оставим първите следи по прясно навалелия сняг на пистата в този февруарски ден.

Добро утро, София 

Станали сме далеч преди изгрев, огряни от вълнение, понеже първата кабника ни зове! Уверяваме се, че всичко е на мястото си: чорапи, термобельо, ръкавици, маска, каска, ски обувки. И разбира се – ски! Към антуража се носи аромат на билков чай, а термосът очаква да бъде напълнен. Междувременно хвърляме око на прогнозата от метео-станциите, подновявана в реално време, и подсмихвайки се под мустак благодарим на Вселената за перфектната комбинация – прясно навалял сняг и сияйно слънце!

Звъни се. Весели лица, здрависване, усмивки, мятане в колата и пълен напред към Боровец! Пътят се вие сред все още спящи селища, развиделява се. С наближаването на курорта застигаме все повече коли, от които стърчат дъски и ски, поели към пистите. Досещаме се, че далеч не сме единствените ранобудници. В трескавата надпревара за неотъпкания сняг всеки иска да е пръв, а слоганът „no friends in powder day“ пулсира все по-силно в главите ни. Падне ли пресен сняг, всеки става егоист по своему, способен да не дочака даже и приятелите си, ако се наложи.

На бензиностанцията хора в грейки се тълпят и припряно купуват кафета, докато въодушевено обсъждат предстоящите маршрути. Всички бързат – всеки иска да е пръв на пистата. Наоколо е студено, но в душите ни е топло – очаква ни първата кабинка.

Боровец, здравей

Пристигаме на почти празния паркинг на кабина „Ястребец“. Бързо събуваме градските обувки и нахлузваме тези за каране.

Поглеждаме часовниците – все още има време за една бърза среща. Надничаме в небезизвестните алпийски къщички до лифта Ястребец, където нашият познайник Пламен тъкмо се разбужда.

Спортист до мозъка на костите си, състезател по джудо и бразилско жиу жицу, тандемен пилот и инструктор по парапланеризъм, на всичкото отгоре за втори сезон Пламен е и ски инструктор към „Бороспорт“. Споделяме рошавата му сутрин, дзен момента преди да поеме към пистата, в който все още цари пълно спокойствие. Като човек, който освен да спуска, обича да разпуска, Пламен ни разказва преживявания, нареждайки пъзела от случки от предната вечер. Пием чай и се радваме на живота.

Не изпускаме от очи часовниците си, които ни напомнят, че бeлият склон ни очаква. Нарамваме ските и с ведра стъпка се отправяме към лифта. За броени минути паркингът започва да се пълни с коли.

"Десет минути разлика правят опашката."

чуваме да коментират пристигащите. Всички сме с една посока – кабинковия лифт.

Докато нетърпеливо чакаме лифта да отвори, се заговаряме с Делян и Магдалина, които застават зад нас запъхтяни. Споделят ни мотивацията си да се преборят с ранното ставане в съботна утрин като тази:

"Перфектно направените писти, утринният пейзаж и чистият планински въздух са стимулът да гоним първата кабинка." 


Весела компания се присединява към завързалия се разговор:

"Да стигнеш за първата кабинка често се оказва мисия невъзможна по една или друга причина, хаха. Но определено си струва да избегнеш опашките и да хванеш гледките и слънцето рано сутрин."


Двама засмяни англичани нетърпеливо потропват с крак в очакване на първото спускане за деня. Но не и за сезона. Както научаваме, Иън и Джефри, родом от Лондон, работят в София от три години и от също толкова идват да карат на Боровец.

"Предпочитаме Боровец заради разнообразните спотове за каране. Стараем се да сме първи на пистата най-вече, за да избегнем опашките, което трудно се получава. Но ако има прясно навалял сняг, на който да се радваме, ранното събуждане е напълно оправдано." 


В шеги и закачки става 8:30 и лифтът отваря. Заемаме позиции, а пеперудите в стомаха потрепват с вибрациите на въжената линия. Потегляме. Шестместната кабинкова въжена линия, сгушена между вековни борови гори, ни отвежда до горна станция за около 25 мин., през които стратегически планираме предстоящето спускане. Един през друг обсъждаме вечния въпрос: към Ястребец или направо към Маркуджиците?! И както винаги, всеки има свое виждане по темата. Погледите ни се спират тук-таме по белите върхове, опряли в небесата, светлината на тепърва зараждащия се ден е уникална.

Достигаме заветната горна станция. Слизаме, а вълнението нараства още с щракването на ски автоматите. Следва спускане! Звукът от летящите надолу ски е песен за ушите ни. Усещането да правиш първа следа по прясно обработената писта и начинът, по който ските реагират по меката низпопослана от Всевишния и обработена от Бороспорт настилка радват сетивата ни… Лек ветрец си играе с боровите клонки, а те, опънати като струни потрепват над главите ни и сипят сняг. Гледките наоколо се менят като диапозитиви. Обратно долу, останали без дъх, се чудим има ли дума, в която да поберем усещането от първото спускане!

А сега накъде?

Докато умуваме коя от останалите 23 писти, които ни предлага Боровец, да щурмуваме, се натъкваме на приятели, на които пистите им теснеят. И те вече са направили първото си спускане по необработените терени извън пистите. Там, където няма и помен от следи и стъпки в снега. Разказват въодушевено колко и къде е новият сняг и тръпката да прокараш следа в него – на място, където никой преди теб не е стъпвал. Макар да няма достатъчно сняг, склоновете около ски зоните в Боровец дават нелоша възможност за предизвикателни спускания и свободно каране, но трябва винаги да си нащрек. Разменяме опит за карането по отъпкани и неотъпкани терени, което и в двата случая зарежда мощно.

Готова за още приключения, фрирайд компанията потегля, продължаваме и ние – всеки в своята посока. Първа кабинка – we made it! Горди със себе си бързаме към следващата писта. Поздрави, 360!

Назад